Днес е много модерно да се дават съвети. Най-вече за това как да живееш. И заглавието горе сигурно звучи така.
Но аз няма да съветвам. Просто ще споделя, как аз гледам на работата си и какво ме мотивира.
Търсенето
Неизменна част от всяка дейност. Всяка задача е всъщност въпрос. Търсим му отговор и това създава цял процес на преоткриване. Понякога отговорите са очевидни, а понякога в очевидното се ражда нещо неочаквано. Обичам търсенето, не толкова постигнатите отговори. Макар че се привързвам и към тях, когато ми харесат. Но само за известно време. После идва новото търсене с нови въпроси…
Попаденията
Всъщност задачата е намерила решение, когато и двете страни го усещат така. Идва при тебе човекът, с идея. Понякога е трудно да я разбереш веднага, иска се да се вгледаш в самия човек. Хора различни. Не им е работа да се занимават с дизайни, затова идват при вас, да го направите вие. Но все пак очакват резултатите да им харесат. Голяма радост е да запазите синхрона, без да пострада крайният резултат. На това му викам попадение. Преживяването, че го има, истински зарежда.
Разширението
Научава се много, с всяка стъпка, всяка грешка, всеки нов въпрос. Съзнанието се променя от полученото знание. Обичам този практичен начин за вътрешно разширение. Понеже ти дава възможност да погледнеш в по-голяма цялост на това, което правиш. И да поискаш нещо повече от онова, което вече си постигнал. А самият процес е безкраен…
Мисля, че това са трите начина, по които ме вълнува онова, което правя. И точно в тази поредност. Но над всички тях е свободата да избираш, на какво да посветиш времето си. Животът е кратък и нямаме време за много компромиси. Затова и удоволствието е толкова важно, да я има радостта от това, което създаваш.
За творчеството са писали много. Голяма тема е и без нея трудно се постига удовлетворение. Но понеже стана дума и за мотивацията, а тя при всеки е различна: може би моята е да създавам добра форма за идеите си. Семпла цел с нелесно изпълнение. А и критериите за „добро“ се обогатяват с времето. Но желанието винаги остава: всяко следващо да превъзхожда предишното. Тогава наистина усещаш, че обичаш онова, което правиш. Пожелавам го на всеки!
